Баронеса Берта фон Зутнер - Генералисимус на мира

Баронеса Берта Фелиситас Зофи фон Зутнер е първата жена, наградена през 1905 година с Нобелова награда за мир. Родена е в Златна Прага /по това време Австро-Унгарската империя/ на 9 юни 1843 година. Берта расте в Париж, Венеция, Баден-Баден

Баронеса Берта Фелиситас Зофи фон Зутнер е първата жена, наградена през 1905 година с Нобелова награда за мир.


Родена е в Златна Прага /по това време Австро-Унгарската империя/ на 9 юни 1843 година. Берта расте в Париж, Венеция, Баден-Баден и други европейски градове, говори английски, френски и италиански, учи музика и чете много...


Когато наближава 30 години, Берта вече е развалила два годежа, а майка й,  останала вдовица веднага след раждането на дъщеря си,  е успяла да пропилее фамилното наследство.


След неуспешен опит  да стане оперна певица, Берта започва работа като гувернантка на четирите дъщери на виенското семейство фон Зутнер - преподава им пиано, езици и добри маниери.


Гувернантката става приятелка на момичетата, които я обожават. Към нея не е безразличен и 23-годишният им брат барон Артур фон Зутнер. Сестрите пазели тайната на любовта между двамата  млади, но след три години тя била разкрита.  Майката на Артур  дала да се разбере, че никога няма да благослови такава неравна връзка. Причината не била само разликата във възрастта /Берта била по-голяма от младежа/, но и лошото финансово положение на семейство фон Зутнер. Те очаквали да го стабилизират като оженят изгодно сина си.


Когато вижда съпротивата на семейството, Берта отговаря на обява във вестник, където  възрастен господин търси секретарка и икономка. Тя изпраща препоръките си и е  одобрена. През 1876  година младата жена заминава за Франция и става лична секретарка на самия Алфред Нобел. Определението "възрастен господин" е доста пресилено, откривателят на динамита е едва 42-годишен. Той е затворен, плах, срамежлив, саможив и дори черноглед. Според откривателя, създаденото от него взривно вещество ще уплаши хората и ще направи войните невъзможни. Случва се обаче, точно обратното.


По това време прелитат писма и телеграми между Виена и Париж. Артур фон Зутнер е изпаднал в депресия  и е на Прага на самоубийството заради раздялата си с  Берта. Тя напуска секретарското си място при Нобел, заминава за Виена и тайно се омъжва за Артур.


Следващите девет години семейството  прекарва в Русия, в Казказ, при приятелката на Берта,  княгиня Екатерина Александровна. Когато през 1878 година започва Руско-Турската война, Артур фон Зутнер  пише репортажи за военните действия за виенските вестници. Берта също се заема с писане. Публикува разкази, есета, статии, а заедно с мъжа си - четири романа, написани в духа на натурализма, под влиянието на Емил Зола. Когато семейството се завръща във Виена, Берта продължава да изразява в художествени произведения политическите си и обществени възгледи.


По-късно семейство фон Зутнер  заминават за Париж, където Берта се среща отново с Алфред Нобел, който  я въвежда в обкръжението на водещи за времето си политически и литературни дейци. Семейството проявява жив интерес към  дейността на Асоциацията за мир и международен арбитраж, основана в Лондон с цел мирно  разрешаване на международни конфликти. Берта пише "Епохата на машините", където критикува национализма и милитаризма.


През 1889 година излиза романът на Берта фон Зутнер "Долу оръжието", в който се разказва за живота на млада жена, чиято съдба е осакатена от европейските войни през 60-те години на 19-ти  век. Книгата е препечатана във вестниците и се превежда на много езици, високо е оценена от самия Лев Толстой, сравняват я със знаменитата книга на Хариет Бичер-Стоу "Чичо Томовата колиба".


През 1891 година баронеса Берта фон Зутнер присъства на Конгреса на миролюбивите сили, организиран в Рим от Междупарламентарния съюз. Същата година тя основава Австрийското дружество за мир и е член-учредител на Бернското бюро за мир, което координира дейността на пацифистките групи, които се създават в много страни на Европа. В продължение на 20 години баронесата  е вицепрезидент на Бюрото.


Това са времена, когато жените почти не вземат участие в обществения живот, а Берта фон Зутнер е активен борец за мир, спечелва всеобщо уважение, включително и на Алфред Нобел, с когото продължава да си  кореспондира и да го информира за дейността на пацифистките организации и да го агитира да дарява средства за миротворна дейност.


След смъртта на съпруга си през 1902 година, Берта фон Зутнер продължава активната си пацифистка дейност, пътува за САЩ и Германия, среща се с президента Теодор Рузвелт, съдейства за създаване на Комитета за англо-германска дружба.


Когато през 1905 година баронесата получава Нобелова награда за мир, тя оглавява Движението на привържениците на мира от  европейските страни. През 1912 година Берта фон Зутнер пътува  за втори път до САЩ,  където изнася цикъл лекции, а през 1913 година се обръща с приветствие към делегатите на Хагския международен конгрес на миролюбивите сили, където е наречена "Генералисимус на мира".  Удостоена е с високото звание Почетен президент на международното бюро за мир в Берн, избрана е за член на консултативния съвет на Фонда за мир "Карнеги" в САЩ.


Берта фон Зутнер умира на 21 юни 1914 година, точно преди началото на Първата световна война. Ликът на  баронесата е избран за колекционерска монета евро-талер  през 2008 година.  Писателката е изобразена на австрийска монета от 2 евро, както и на банкнота от 1000 стари австрийски шилинга, също така и  на германска пощенска марка от 2005 година. А на небето има и астероид наречен на нейно име.      Автор: Албена Иванова